История
Възникване и име
Землището на Ветрен дол е богато на трако-римски находки. Още френския археолог Albert Dumont, който е пътувал у нас към 1870 г. е намерил при Ветрен дол плочка на тракийски конник, взидана в селската черква, където се почита Свети Георги, също релеф с изображение на персийския бог Митрас.
Намерена е и друга оброчна плочка на тракийски конник, както и един олтар на Хера и една колона, посветена на Аполон. Намерени са също тракийски бронзови монети от ІІ в. пр.н. е., монети от римски императори след нашата ера, от византийските императори Йоан Комнин ІІ (1118-1143) и Андроник І-ХІІ в., също и от полския крал Сигизмунд І и от Людвик ХІV. В землището на Ветрен дол има 4 неразкопани могили, вадят се големи делви, намират се и железни върхове на стрели. На около 1 км. разстояние южно от селото, по склона на планината при Гергьова черква има следи от старо селище. Там наблизо се редят още: "Спасова черква", "Рангелова черква", "Митрова черква" и "Еленова черква". А на около 500 м. южно от днешното село е оброчището "Света Троица" и на височината Голак- късно римското светилище "Свети Никола".
Няма съмнение, че при Гергьова черква, където се намират остатъци от градежен материал и наблизо стари гробища, е имало старо селище от трако-римската епоха, чиито живот въз основа на посочените черковища около него вероятно е продължил и през средните векове, без да се знае докога. След това долу при реката се явява днешното село. Ако съдим по писаното от Ст. Захариев, че първата черква на това село била останала от български времена и че зад врата й имало плоча с надпис за леточислението и имената на ктиторите й, която плоча била взета от учителя Никофор поп Константинов в Пазарджик към 1847-1848 г., трябва да заключим, че днешното село е съществувало преди турската епоха може би като заместник на това при Гергьова черква.
Намерените монети от византийските императори Йоан Комнин ІІ и Андроник І-ХІІ в. Също показват, че тогава селото е съществувало.
Селото и днес се разделя на две махали: Стара и Влахова махала с черквата на изток от Ортарк и Чукура, т.е. ниската махала на запад от този арк. Името Влахова махала е по името на кореняшкия род Влаовци в тази махала, а не както може да се помисли от някогашно, например от средните векове влашко население във Ветрен дол.
Не ни е известно как е преживяло това село турското завоевание. Но изглежда, че то с някои промени съществува през турската епоха. Така според народното предание то се наричало Ново село. В турски документ от 1633 г. То е наречено Йеникьой (Ново село), с друго име Йеллидере, което е потвърдено в турски документи от 1674 г. и 1845г. Според тия документи и според народното предание в източната част на селото имало една махала турци с турски гробища наблизо. Особено след Освобождението Йеллидере става Ели дере a в триверстовата карта на България от 1878 г. cелото е наречено Елмедере.
Ели дере или Йеллидере, което значи "Петдесет дерета", се обяснява с това, че Чепинската река се е образувала от 50 дерета. Обаче географски е неправдоподобно да се приеме, че "Ели" е видоизменение на "Йел"(вятър, какъвто наистина постоянно духа в пролома.) Ето защо през 1934 г. селото е преименувано Ветрен дол. Името Елмедере значи Ябълково дере-без да се знае защо руските географи са го нарекли така.
Априлското въстание
Ветрен дол участва активно и в Априлското въстание. Начело на революционната дейност е Мито Дамянов Ангелов. Още през 1872 г. той се среща с Апостола на свободата Васил Левски в Баткунския манастир "Св. Петър и Павел". По това време игумен на манастира е енергичния дядо Еремия, родом от Сопот. Левски използва познанството си с него и устройва в манастира събрание, на което посветените от околните села полагат клетва. Това става през август 1872 г. В комитета влезли Мито Дамянов, Кръстю Мацана и Лука Черногореца от Ели Дере, Никола Ангелов и Тодор Атанасов от Баткун, Атанас Кръстев (Качака), Темелко Вешов и свещеник Стоил от село Паталеница, Дамян Петров и Петър Гатов от село Ямурчево (Мокрище). През есента на същата година Апостолът е заловен и дейността на комитета е прекратена до зимата на 1876 г. След като Мито Дамянов разбира, че са се появили нови апостоли, той изпраща през март 1876 г. Атанас Качака в Панагюрище за връзка с тамошния революционен комитет. Започва подготовка за въстание и в Ели Дере. Четири дни след обявяване на въстанието в Копривщица и Панагюрище на 24 април (6 май нов стил), въстават и ветрендолци. Населението е изтеглено в местността "Света Марина". Пътеката за Чепино е преградена с дънери и клони, за да се прекъсне връзката между Татар Пазарджик и помаците от Чепинското корито. Турският аскер се опитва да премине по пътеката, но е отблъснат от чета, сформирана от въстаници от Ветрен дол и Варвара, под водачеството на Мито Дамянов, Лука Черногореца и Кръстю Мацана. В сражението Мито Дамянов е ранен в крака. Той намира убежище в къщата на Атанас Качака в Паталеница, който го лекува в продължение на 10 дни. В същото време равна Тракия е предадена на пълно разорение. Сведенията за последвалите събития са по спомени на Хаджи Рашко, изпратен от пазарджишкия каймакан Али Бей, с писмо до въстаналите беловци. Според него ветрендолци и варварци още се криели в планината. След като се среща с първенците на Варвара, Хаджи Рашко успява да предупреди Мито Дамянов чрез Георги Палоза да се крие, защото Али Бей знае за революционната му дейност и е издал заповед за залавянето му. На 11 май 1876 г. (стар стил) Мито Дамянов се завръща в Ели дере и се среща с Лука Черногореца и други селяни в местността "Спасова черква", за да обмислят по-нататъшния ход на борбата. По устен разказ на баба Генча - сестра на Мито Дамянов и Дафина Ангелова - снаха на неговия син, синовете на Мито останали на пост, но въпреки това турския аскер изненадал въстаниците. Групата се разпръснала и опитите да се открие Мито Дамянов остават неуспешни. В селото всички са събрани и Кел Хасан Паша обявява, че ако Мито Дамянов не се предаде до три дни, селото ще бъде опожарено и населението избито. Заловеният Кръстю Мацана е убит по особено жесток начин. Жената на дядо Мито успява да се измъкне от селото, намира го, носи му храна и му разказва за заплахата на турците. Той я изпраща да си върви и след като се уверил, че тя е в безопасност, се предава на турците. Цялото население на Ветрен дол е изкарано в края на селото, тук на клоните на голяма черница, вече било вързано въжето, за да бъде обесен Мито Комитата. Той отказва да му вържат очите и се обръща към съселяните си: "Сбогом братя, свободата ще дойде и без мен! Прощавайте, ако на някой съм сгрешил!" Той е обесен пред погледите на собствените си деца, които тайно гледали скрити в тръни в края на селото. Така през майските дни на 1876 г. умира един достоен българин, избрал смъртта пред безчестието, живота на съселяните си пред своя. Неговата смърт е достатъчна за турците и те напускат селото. Животът продължава, не след дълго идва и свободата. Днес на мястото на обесването до сградата на кметството е издигнат паметник. На гроба му в двора на църквата също има паметник,на който пише: "Тук почива поборника Мито Дамянов, който се е сражавал с турците на 24 април 1876 г. при "Света Марина", ранен, кракът му лечен у Атанас Качака в Паталеница, дето никой не го е посещавал освен Поп Стоил и Темелко Попов. След това наново се прибира в своето огнище. На 11 май същата година наново се сражава с турския аскер, вследствие на което в това сражение уби двама чауши. После бе уловен, ранен тежко в главата, заловен и обесен в село Ели дере от Кел Хасан Паша." Историята за Мито Дамянов е достигнала до нас благодарение на Петко Славейков. Той е описал подробно гореспоменатите факти.
Освобождението
Освобождението на Ветрен дол идва в началото на януари 1878 г. малко преди да бъде освободен Пазарджик. Руските войски не са влезли в селото, а са минали по главният път при съседното село Лозен. Затова ветрендолци отишли там да ги посрещнат въпреки студеното време. 15 конника са пренощували в селото. Единствената жертва на Освобождението е била една туркиня, която е държала Булината воденица. При обесването на Мито Дамянов тя го ръгала със шиш и затова си дело тя била убита при хълма Голак.
Войните
Хора от Ветрен дол са взели участие в Балканската война, Междусъюзническата война, Първата и Втора Световна войни.
В чест на всички загинали за борбата за свобода в селото е построен паметник-костница през 1961-1962 г. Тя се намира в парк срещу кметството. На две плочи от източната и западната страна са изписани всички имена.Това са:
На източната плоча:
- Димитър(Мито) Ан.Дамянов-1876-обесен с.Ели дере
- Кръстю Ил.Мацанов-1876-убит с.Ели дере
- Ангел Милушев-1912-убит Булаир
- Ангел Д.Златанов-1912-убит Одрин
- Георги Л.Мичин-1912-убит Криволак-в списък поправка убит 15.08.1913 г.
- Тодор Н.Джурилов-1912-убит Даръ дере
- Ангел Спасов-1913-починал Търновски окръг-поправка Ангел Спасов Лилянин
- Георги Василев Генчин-1913-убит Одрин-в списъка е сгрешена фамилия Генчев
- Димитър Сп.Мандъров-1913-убит Криволак
- Иван Пашев-1913-убит Одрин-в списъка Иван Паш.Бошулчев
- Стоян Йорданов-1913-починал Търновски окръг
- Андон Георг.Пашев-1917-убит Одрин
- Георги Н.Джурилов-1917-убит край Черна
- Георги Ан.Кондаков-1916-убит Дойран
- Георги Гатев Митрев-1917-убит Беласица
- Димитър Хр.Митрев1917-убит Гевгелия
- Никола Михайлов -убит 1918 г
Западна плоча:
- Благо Ан.Златанов-ятак-род.14.02.1901 г-убит 15.02.1944г.
- Борис Ан.Златанов-ятак род.16.05.1909 г.-убит 15.02.1944 г.
- Владо Сп.Стойчев-ятак-род.02.07.1911 г-убит 15.02.1944г.
- Димитър Ал.Пашев-партизанин-род.20.09.1920 г-убит 15.02.1944г.
- Петър Ст.Пашев-ятак-род.02.03.1907 г-убит 15.02.1944г.
- Борис Д.Стойчев-1922г.-08.10.1944г.-убит Крива паланка
- Борис В.Михайлов-1922г.-25.10.1944г.-убит в.Плочата
- Георги Йор.Стефанов-1912г.-12.03.1945г.-убит на р.Драва
- Костадин Ст.Кочев-1926г.-12.04.1945г.-убит Унгария
- Петър Н.Ръжанков-1919г.-06.10.1944г.-убит Крива паланка
- Стефан А.Димитров-1914г.-04.04.1945г.-убит Унгария
Ветрен дол съществува вече 400 години и има място в българската история. Все още слабо проучени са околностите на селото, където все още има следи от траки, римляни и славяни. В училището беше учредена сбирка на намерените в селото римски монети,обредни плочи и др. За кратко са се учредявали музейни сбирки в Читалището и училището. За селото ни са писали Константин Иречек в неговата история, Иван Вазов в своите пътеписи "Из Чепино", Петко Славейков, Стефан Захариев и др. Васил Левски е посещавал Ветрен дол и е преспивал тук.