Добре дошли в официалния сайт на село Ветрен дол

Население на с. Ветрен дол

Не се знае, кога е изчезнало турското население от Ели дере. Но това събитие е станало отдавна, защото според преданието елидерци не търпят турците. Освен това в землището на селото няма нито едно турско име на местност. В 1633 г. селото вече има 55 стари и 30 нови български къщи.

Много по късно, през ХІХ в. в Ели дере е бил построен един малък турски чифлик в северната част на селото. Той е бил направен от някой си Хаджи Шериф от Пазарджик. После бил владян от сина му Осман до Освобождението, когато бил разрушен. Само един елидерец работел в чифлика. Ратаите били от други села. Впрочем елидерци са работели като работници по турските оризища.

Българското население на Ветрен дол се състои от кореняци и преселници. Кореняците трябва да са потомци на местно българско население още от средните векове. Към тях вероятно са и някои ранни преселници, които не помнят откъде са дошли, затова минават също за кореняци. Според родова анкета кореняци са Златанови, към които принадлежат и Маринови, Мацанови, Казакови, Йосеви, Джорилови, Зеленгорови, Милови, Бричеви, Гатеви, Зайкови, Маджарови, Стоянови, Борсукови, Делипенови, Попкъневи, Митреви, Божкови и Пишмишеви. Първите два рода са най-многобройни.

Сравнително богатото и хубаво землище на Ветрен дол е привлякло доста преселници още в турско време. Това са: от Разлог-Славкови и Ановци, които са от един род. Също Пенчови и Пашеви, а от Тиквеш -Къневи и Таневи, които също са от един род. Други преселници в турско време: Георгиеви, Пашеви, Ристьови от Бошуля, Стойчеви от Самоков, Стефанови от Столник-Софийско, Костадинови от Варвара, Черногорците от Черна гора и др. Не може да се каже дали идването на някои от тези преселници е във връзка с със старата железодобивна индустрия.

Преселници след Освобождението: няколко семейства от селата Ковачевица, Огняново и Скребатно, Гоцеделчевско, и гр. Белица, Разложко, дошли през 1903 г. след Илинденското въстание; 3-4 семейства от Паталеница, други две семейства (Чавдарови) от Ветрен, също от Карабунар, Црънча, Лозен, Голямо Белово, Сестримо. А в 1913 г. идват 32 семейства, бежанци от селата Лакос, Ореховица, Дудлий и Горно Броди, Серско, както и в 1924-1925 г.-23 семейства бежанци от Драмско и Серско-Гръцка Македония. По-късно тук са се преселили от Северна България 7 къщи-влашки цигани-копанари. Те са били привлечени от многобройните, както никъде другаде в Пазарджишко, пирамидални тополи по Чепинската река и каналите й. Накрая във Ветрен дол има около 10 къщи-цигани-калайджии и земеделски работници.

Изселниците от Ветрен дол са малко с изключение през периода 1946-1956 г. Въпреки многото преселници, и то от различни краища, във Ветрен дол по език, носия и изобщо по бит се наложили старите ветрендолци кореняци. А те са родопско население, което говори източнобългарско наречие с известен преход към западно наречие. .

Няма данни за развитието на селото през 17 и 18 в. както и другите села, Ветрен дол е засягано от епидемически болести и разорявано от кърджалийски банди, още повече, че е близо до пътя на последните в полите на Родопите.

По време на Кримската война Ветрен дол е имало около 35 къщи. Десетина години преди Освобождението 1865 г. то се е състояло от 46 къщи със 180 жители мъже, които със жените не са били по-малко от 360. След Освобождението според преброяването от 1884 г. жителите му възлизат на 497, в 1892 г.-698, 1900 г.-753, 1910 г.-991, 1920 г.-1239, 1926 г.-1639, 1934 г.-1764, 1946 г.-1951,1956 г.-1831, 1965 г.-1735- около 410 къщи,2001 г.-1747 жители. Ясно е, че след Освобождението, особено след 1896 /1897 г., когато се прокарва шосейния път през пролома на Чепинската река и селото става изходен пункт на този пункт, населението на Ветрен дол се увеличава. Обаче след 1926 г., когато се прокарва железния път през пролома и шосейния път за гара Септември, увеличението отслабва. А след 1946 г. след западането на мелничарството и въвеждането на кооперативното земеделие в 1949 г. населението на Ветрен дол дори намалява. Изселва се главно интелигенцията, най-вече в Пазарджик.

В развитието си селото е расло по посока на шосето за Пазарджик и в източна посока в полите на Голак.

Във Ветрен дол към дата 17.03.2004 г. живеят 1996 души. От тях 1796 са постоянни жители на селото и 200 временно пребиваващи. Етническата структура е следната: 1691-българи, 289-роми, 14 руснаци, 1 сръбкиня и 1 англичанин. Религиозната структура е сравнително еднородна-над 97%-православни християни. Възрастовата структура е следната:

Деца: под 7 год. от 7 до 14 год. от 15-17 год.
138 237 68

Възрастни: От 18 до 55 г. Над 55 г. Над 60 г.
жени 418 252 -
мъже 521 - 157

Това население живее в 580 къщи или средно по 3 души в домакинство. Това изключва вилната зона "Баталите", където на 550 дка има 70 вили и земя, разпределена между 310 собственици. В селото има 36 улици.

С право на глас са 1327 жители от 1796, а гласували на последните местни избори са 868. Безработните във Ветрен дол са 30 на брой-това са безработни, подпомагани по-малко от 18 месеца и официално регистрирани в Социалната служба в общинския център-гр.Септември. От тези 30 души- 2-ма са самотни родители и 6-ма, където и двамата родители са безработни. Населението в трудоспособна възраст е 939 или процентът на безработицата е 3.19.

Населението на село Ветрен дол към 1 февруари 2010 година е 1695 жители. От тях постоянни са 1637, а 42 са временно пребиваващи. 16 са чужденците в селото. Мъжете са 853, а жените 842.
Според преброяването през 2011 година Ветрен дол има 1438 жители.

Забележка: Данните са актуализирани на 7 април 2011 година.