Вятърът

Вятърът заема много важно място в историята и климата на Ветрен дол. Малко са населените места, които съдържат в името си вятър. Местният вятър познат още като речник или вечерник благоприятства землището на селото като осезаемите ефекти са чистият и свеж въздух, липсата на слани и мъгли и прохлада в горещите дни. Всяка сутрин и всяка вечер местният планински вятър духа и съпровожда живота на ветрендолци през годините.

С него се свързва и един уникален микроклимат, който позволява във Ветрен дол да се отглеждат успешно смокини, нар, мушмул, киви, лимон и други южни култури както и традиционните плодове и зеленчуци ябълка, круша, кайсия, праскова, слива, дюля, череши, вишни, домати, краставици, чушки, картофи и други. Постоянството на вятъра има положителен ефект и пречи на други ветрове да нанасят разрушения на къщите и имотите на жителите. Той се спуска по дефилето на Чепинска река и влияе само на Ветрен дол. Това е типично за планинско-долинните ветрове, които са с ограничен климатичен ефект. Те са периодични ветрове, като през деня духат от полето към планината, а през нощта - обратно. Най-добре проявени са през топлото полугодие, когато условията за възникване на значителни термични контрасти са по-благоприятни.

Вятърът е един от символите на селото и е представен в герба му чрез наклонени тополи в една посока. В старото име на селото Ели дере една теория твърди, че “Ели” е видоизменение на “Йел” (вятър, какъвто наистина постоянно духа в пролома.). Ето защо през 1934 г. селото е преименувано Ветрен дол. По нициатива на местни жители има идея да се направи музей на вятъра в селото, който ще даде пълна информация за въздушните маси, тяхната скорост и проявление и сигурно ще предизвика интереса на посетителите на селото.

В селото има поверие, че речникът е мъжки вятър, защото във Ветрен дол се раждат повече момчета и това съвсем не е вятър работа.