Добре дошли в официалния сайт на село Ветрен дол

Стопанство

Елидерци били земеделци, скотовъдци и воденичари, понеже е имало много воденици, една дъскорезница и две тепавици. Развивало се е и дърводелството. В сравнение със село Варвара земеделието във Ветрен дол при изобилното напояване от Чепинска река има предимство пред горското стопанство.

Безспорно земеделието е най-важен клон в поминъка на Ветрен дол. Но в турско време тук е била отчасти развита старата железодобивна промишленост. Използвана е в тази промишленост преди всичко водната сила на Чепинска река и след това рудата, която е влякла реката. Имало е самоков, мадан и ливници до средата на 19 в. и не е известно кога и по какви причини те са били разрушени.

З е м е д е л и е. Местностите и разпределението на земеделските и горски пространства в землището на Ветрен дол изброени от север към юг са следните: Песо поле-ниви, Орешака-ниви, Баба тепе ниви и лозя, Чукура-ливади, лозя, ниви и оризища, Черковищата.лозя-Старите и Кутела-ниви, градини и пасище. А гората е в следните местности: Елашкото дере, Кърмовата колиба (чешма), Голец, Дупката, Груюва скала, Оряхов дол, Йевата, Сечимек, Студеният кладенец, Лещеняк, Буков дол, Хаджиев кладенец, Караджов камък, Манастирището и по Чепинската река.

Общата обработваема площ на Ветрен дол възлиза на около 6 408 дка. Зърнените култури заемат най-голяма площ. В миналото е сята много ръж, а днес най-вече пшеница. Обилното изкуствено напояване дава тон на земеделието. Сади се повече царевица като първа и втора култура. Пространни са (около 500 дка) естествените ливади, които се косят два пъти, а не са малко и люцерновите ливади. Развито е овощарството в и около селото. Обширни са фасулевите и други зеленчукови градини. Съществуват и ягодови градини.

Тютюневата култура, която е въведена след Освобождението, особено след Балканската война 1913 г. заема голяма площ- близо 1/5 от обработваемата площ на селото, пак благодарение на обилното напояване.

Още в турско време след зърнените храни най-добре е било практикувано лозарството. Старите лозя били над селото по височините около старото селище и черковищата. След унищожаването им от филоксерата новите лозя се садят по песъчливите почви на полето, където освен американски лози от 1919 г. се садят и такива от старата местна пръчка, които в подобни почви по мъчно се унищожават от филоксерата.

И Ветрен дол има своя Орешак. А в турско време е правен опит да се въведе розовата култура, но без успех, защото "речникът" (местния вятър) обирал росата на розовия цвят.

Основаното през 1949 г. ТКЗС построява в североизточната част на селото по пътя за Пазарджик стопански двор, който в момента се използва от земеделска кооперация "Зора".

При наличието на естествени и изкуствени ливади 1860 дка мери и изобщо на достатъчен фураж ветрендолци развиват животновъдството. Застъпено е краварство, овцевъдство и козевъдство. Бубарство е развивано в миналото. Преди в землището на селото са зимували каракачани и куцо власи със стадата си.

Ветрен дол е разполагало с 15 000 дка гори, които се състоят главно от бук, малко дъб, габър, липа и малко бор към билото на Къркария. Селото е известно с тополовите насаждения.

Във връзка с вароковия терен на селото имало две варници, които днес не съществуват.

В турско време във Ветрен дол е имало един хан, навярно в услуга на пътя за Чепинското корито над пролома. След откриването през 1987 г. на шосейния път през пролома, във Ветрен дол, като изходен или краен пункт на пътуването, за нуждите на пътниците и техните превозни средства-файтони или обикновени коли, били създадени 7-8 хана. Постепенно след 1926 г. при прокарването на жп линия и засилване на автомобилните съобщения тези ханове станали ненужни и изчезнали. До втората световна война в селото има 7 кръчми, 4 бакалници с манифактура, едно кафене, двама колари, двама налбанти, трима шивачи, двама обущари, една фурна, две бръснарници, три месарници, три бозаджийници и една лимонададжийница. Днес има над 20 заведения.

В услуга на цялото стопанство на селото 1912 г. е основана кредитна и след това с потребителски клон кооперация с името “Райфайзен”. По-късно е била прекръстена на “Свети Кирил и Методий”.